Като за човек, който уж не харесва парфюми с аромат на роза, май проявявам прекалено голямо любопитство към такива. Всъщност има логика – пробвам още и още, докато открия розата, която мога да нося.
Rose Splendide, за мой късмет, се оказа такава. Пробвала съм две рози на бранда – Ce Soir Ou Jamais и Rose Pompon. Първата, по спомен, беше като къч в носа от натоварен с мускали кон, силна, натрапчива и маслена. Втората беше „от моите“, плодово-тръпчива и млада и я носех с удоволствие.
Млада е и Rose Splendide. Росна, градинска розова роза без нюанси на мускал и локум. Наблягам на росна, защото има някаква акватичност в този аромат. Като добре хидратирана млада кожа е, розова и свежа, с добър тургор. Кара ме да си мисля за розобер преди изгрев слънце, онзи магически момент между нощта и деня, когато капчиците роса усилват аромата. Мисля, че тази акватичност идва от крушата – зряла, сладка, сочна круша, от тези, дето ти покапват брадичката със сок, като захапеш. Отчетливо изразени са крушовите нотки още в началото и макар да не понасям круши в парфюм, а комбинацията им с рози на теория да ми звучи недобре, всъщност се е получило много хубаво. Крушата е натурална, с коприненогладка бледожълта вътрешност и изпъстрена с лунички кора, необработена с пестициди и други химически примеси. Ако си представим за миг, че до розовата градина има овощна и че младо момиче, след като е обрало розите по изгрев, с още мокри от росата пръсти си е откъснало круша – е, нещо такова е.
Има и зеленина в Rose Splendide и тя учудващо не се появява в началото, а на малко по-късен етап, когато розите и крушите са обрани. Леко лютивото, остро зелено на прясно разрязана зелена чушка усещам и това е още една комбинация, която на теория звучи недобре, но всъщност се е получила. Свежа, росна, плодова и зелена роза, акварелна и нежна. Последният лек щрих в този акварел идва от магнолията с нейните деликатни лимоново-кремави нотки и мускуса с усещането за чиста, измита със скъп сапун кожа.
Лесна за носене и харесване е Rose Splendide. Не би привлякла вниманието на феновете на тъмните, упойващи и сексуални рози, нито на тези, които топят нос в шербетената сладост на локума. Тя е за хората като мен, които по принцип не си падат кой знае колко по рози, но понякога им се приисква нещо по-романтично и фру-фру, като ефирна розова рокля в някоя росна утрин в началото на май.
Година на излизане: 2010
Нос: Изабел Дойен, Камий Гутал
Олфактивна група: флорален
Нотки: роза, круша, магнолия, мускус, ванилия
